Публикувам тук изказване на колега от форума на "Алфа Ромео - България", което ме докосна с чистата си емоция и неподправеност - надявам се да го харесате и вие!
Качвам се в 156 - вътре ме чака светлият кожен салон, фейслифт интериор (има си и подлакътник хаха), воланчето с копченцата за управление на СД-то, двата цилиндъра, които са обградили скоростомера и оборотомера... Врътваш ключа, палиш и потегляш... Скоростта... Дали си с 20 или със 120 усещаш само по предметите навън и ако хвърлиш поглед върху километража... Воланът е супер директен и в съчетание с Конитата и пружинките "Eibach" усещането е паметно при всяка маневра със скорост над 80км/ч. Слизаш от колата спокоен, пулсът ти е нормален, занижен дори... Качваш се горе и забравяш как си се прибрал...
Качвам се на 155 - седалката ме обгръща така, както винаги съм искал... Паля колата, шума от двигателя е като музика за ушите ми... Пускам парното на 4, защото останалите степени не работят, и потеглям... 2000-3000 оборота, следваща предавка... 3000-4000 - следваща... Колата иска още, иска да я настъпиш, двигателя те подканя - "дай ми още малко, настъпи педала, отвори дросела, позволи ми да дишам". И аз го правя... Моторът пее, вятърът му приглася... Шумът от перката на парното вече е история... Сега сърцето затуптявя по-бързо, сега кръвта кипи! 6000, 6500, натискам съединителя, за да сменя предавката, двигателят ръмжи на свободен ход за секунда и след това продължава да ускорява летящата легенда... Спирам, паркирам с две маневри, излизам от колата и целувам тази жива ламарина... Качвам се горе, адреналинът още го има, след час още си спомням как ускорявам по булеварда...
Що се отнася до поддръжката... 156 2.4 JTD 150 кс. - за година може да си купиш 155 2.0 ТС 8В... Всеки сам избира, но 155 и 156 са коренно различни автомобили... Аз съм различен човек, когато управлявам едната и другата... Но... В 155 не бих возил жената и детето, защото това е дяволска кола!
Бих ги сравнил с питиета... 156 е кафето, а 155 е RedBull-а... Имат някакви общи черти в основата си, но са коренно различни - и по визия, и по ефект, и като нужда, и като среда, в която да ги употребяваш... Аз лично през седмицата се движа с комфортната и икономична 156, уикендите се качвам на Легендата и винаги оставам доволен - е, може пластмасите да поскърцват малко, но пък няма досадните горни носачи на 156
Това е от мен, това са моите усещания...
Карайте си 155-ците и се грижете за тях!
Когато видя 155 по улицата - лъскава и чиста, ми става едно хубаво на душата и започвам да се оглеждам за надпис Legend 155 или clubalfaromeo.bg...
Автор : Wolfy, 06.04.2011
Това е... ако ви е докоснало поне малко, значи имате оня вирус, заради който при всяко хващане на волана ви полазват горещите вълни и ви настръхва кожата от предстоящото изживяване!
И наистина - грижете се за 155 - тя го заслужава, за да ни радва и занапред!!!
Качвам се в 156 - вътре ме чака светлият кожен салон, фейслифт интериор (има си и подлакътник хаха), воланчето с копченцата за управление на СД-то, двата цилиндъра, които са обградили скоростомера и оборотомера... Врътваш ключа, палиш и потегляш... Скоростта... Дали си с 20 или със 120 усещаш само по предметите навън и ако хвърлиш поглед върху километража... Воланът е супер директен и в съчетание с Конитата и пружинките "Eibach" усещането е паметно при всяка маневра със скорост над 80км/ч. Слизаш от колата спокоен, пулсът ти е нормален, занижен дори... Качваш се горе и забравяш как си се прибрал...
Качвам се на 155 - седалката ме обгръща така, както винаги съм искал... Паля колата, шума от двигателя е като музика за ушите ми... Пускам парното на 4, защото останалите степени не работят, и потеглям... 2000-3000 оборота, следваща предавка... 3000-4000 - следваща... Колата иска още, иска да я настъпиш, двигателя те подканя - "дай ми още малко, настъпи педала, отвори дросела, позволи ми да дишам". И аз го правя... Моторът пее, вятърът му приглася... Шумът от перката на парното вече е история... Сега сърцето затуптявя по-бързо, сега кръвта кипи! 6000, 6500, натискам съединителя, за да сменя предавката, двигателят ръмжи на свободен ход за секунда и след това продължава да ускорява летящата легенда... Спирам, паркирам с две маневри, излизам от колата и целувам тази жива ламарина... Качвам се горе, адреналинът още го има, след час още си спомням как ускорявам по булеварда...
Що се отнася до поддръжката... 156 2.4 JTD 150 кс. - за година може да си купиш 155 2.0 ТС 8В... Всеки сам избира, но 155 и 156 са коренно различни автомобили... Аз съм различен човек, когато управлявам едната и другата... Но... В 155 не бих возил жената и детето, защото това е дяволска кола!
Бих ги сравнил с питиета... 156 е кафето, а 155 е RedBull-а... Имат някакви общи черти в основата си, но са коренно различни - и по визия, и по ефект, и като нужда, и като среда, в която да ги употребяваш... Аз лично през седмицата се движа с комфортната и икономична 156, уикендите се качвам на Легендата и винаги оставам доволен - е, може пластмасите да поскърцват малко, но пък няма досадните горни носачи на 156
Това е от мен, това са моите усещания...
Карайте си 155-ците и се грижете за тях!
Когато видя 155 по улицата - лъскава и чиста, ми става едно хубаво на душата и започвам да се оглеждам за надпис Legend 155 или clubalfaromeo.bg...
Автор : Wolfy, 06.04.2011
Това е... ако ви е докоснало поне малко, значи имате оня вирус, заради който при всяко хващане на волана ви полазват горещите вълни и ви настръхва кожата от предстоящото изживяване!
И наистина - грижете се за 155 - тя го заслужава, за да ни радва и занапред!!!