До преди няколко дни си мислех, че да станеш на 46 е някак кофти и вече си обречен...
Оказа се обаче, че встъпването в тази година не е толкова фатално, ако си на правилното място и ти се случи правилното нещо – а аз успях да бъда на едно такова място точно в този момент...
21 Май 2022 г. – 10ч и 22мин – стъпвам на вече доста топлия асфалт на паркинга пред музея на Алфа Ромео в Арезе. Сърцето ми вече тупка учестено, и бавно поемам по „червения килим“ водещ към главния вход. Вътре е тихо и хладно. След входната експозиция на разработките на фирмата в областта на авиацията и т.нар. „Speed boats“ (между които лодката с все още непобеден рекорд за скорост – Alfa Romeo P.33 Popoli – с рекорд от 225.15 км/ч...) има ескалатор към първа зала – “Timeline” – а докато се изкачвам, в говорителите над ескалатора ехтят познати звуци от пистите на Европа.
Залата „Timeline“ просто те кара да спреш ... не само да ходиш, но и да дишаш! От първата A.L.F.A. 24HP от 1910 г. покрай великите 6С и 8С та чак до Guilia 1962, 75, 164 и 8С – красота, която не ти дава да бързаш напред преди да си снимал, въздъхнал и проклел забраната на музея да пипаш...
Слизам в залата „Belezza“ – и тук възхищението от красотите в предната зала почти се губи, защото буквално се сблъсквам с Montreal. Всички икони, направили Alfa Romeo символ на красота и изящество, просто си стоят тук и очакват възхищението на всеки посетител – Spider Duetto 1600, 8C 2900 Lungo, 6C 2300B Mille Miglia, 6C 2500 Super Sport – специалната версия „Villa d’Este“, шантавите според разбиранията по онова време Disco Volante, Carabo, Iguana и 33/2 Coupe Speciale … Nuvola … Стоя до тях, даже забравям да снимам за спомен – формите им просто те побъркват и те карат да умираш от желание да ги погалиш!
Малко по-долу, за оцелелите от евентуална сърдечна недостатъчност, започва серията „Velocе“ – серията Guilia – TZ, Sprint GTA, Junior – плавно ме въвеждат в залата на славата ... където почти умирам! Славните времена на началото на F1 – всички там, пред мен, сякаш чакащи следващия старт... Великата Tipo 159, Tipo 33 Stradale и всичките й сестри, няколко болида от по-модерните времена на F1, и накрая почти припадам ... Там, в последния ъгъл на легендите, стои ТЯ – тиха и спокойна, но с брутално агресивен вид и зле прикрита жажда за още победи – 155 V6 TI – колата, която накара всички в DTM жестоко да съжаляват, че изобщо са участвали в този шампионат през 1993 г.!
Пристъпвам бавно към нея, сърцето ми ще изскочи през гърлото ми, дишам на пресекулки и устата ми пресъхва... Най-после ... след мъничко ... ако още мога да се движа – ще застана до тази легенда, до този звяр – и се надявам да го погаля, ако не ме види персонала на музея... За секунди пред очите ми минават първите мигове на съприкосновение със 155 през 2003 г., макар и обикновената, спомням си всички гледани записи на състезания от DTM и клипове от планинския шампионат на Италия. Ръцете ми са потни, краката ми треперят, не чувам нищо вече, не мога и да мисля – Легендата е само на метър от мен, а си седи така спокойно и сякаш чака да я погалиш. И да – заставам до нея, оглеждам се уж небрежно, и слагам ръка на тавана ... кръвното ми сигурно би ужасило всеки доктор, но аз съм на седмото небе – да, аз стоя до тази Легенда, и мога да я докосна – нищо друго няма значение сега!!! Тази кола наистина те побърква – самата й форма излъчва агресията на акула, която просто се оглежда за следващата си жертва. Всеки детайл по нея говори за онези велики години на тотална доминация по пистите в Европа, и като застанеш до нея веднага разбираш защо е било така! Дори застинала на място и безмълвна, 155 V6 TI сякаш чака да й кажеш „Хайде, да изядем няколко германци“ ...
Знам, че съм пристрастен, но наистина няма по-достоен завършек на обиколката из музея на Alfa Romeo – тръгвам към изхода със зле прикрита сълза от щастие, че имах възможността да видя всичко това – история, красота, скорост, Легенда ... Най-прекрасния подарък за един рожден ден – такъв, който да помниш завинаги !!!
P.S. На следващия ден си подарих още едно невероятно изживяване – стъпих на асфалта на легендарната писта в Monza – още една сърцеспираща добавка за РД-то !
Пожелавам на всички такова изживяване – дори без повод като моя!!!
Оказа се обаче, че встъпването в тази година не е толкова фатално, ако си на правилното място и ти се случи правилното нещо – а аз успях да бъда на едно такова място точно в този момент...
21 Май 2022 г. – 10ч и 22мин – стъпвам на вече доста топлия асфалт на паркинга пред музея на Алфа Ромео в Арезе. Сърцето ми вече тупка учестено, и бавно поемам по „червения килим“ водещ към главния вход. Вътре е тихо и хладно. След входната експозиция на разработките на фирмата в областта на авиацията и т.нар. „Speed boats“ (между които лодката с все още непобеден рекорд за скорост – Alfa Romeo P.33 Popoli – с рекорд от 225.15 км/ч...) има ескалатор към първа зала – “Timeline” – а докато се изкачвам, в говорителите над ескалатора ехтят познати звуци от пистите на Европа.
Залата „Timeline“ просто те кара да спреш ... не само да ходиш, но и да дишаш! От първата A.L.F.A. 24HP от 1910 г. покрай великите 6С и 8С та чак до Guilia 1962, 75, 164 и 8С – красота, която не ти дава да бързаш напред преди да си снимал, въздъхнал и проклел забраната на музея да пипаш...
Слизам в залата „Belezza“ – и тук възхищението от красотите в предната зала почти се губи, защото буквално се сблъсквам с Montreal. Всички икони, направили Alfa Romeo символ на красота и изящество, просто си стоят тук и очакват възхищението на всеки посетител – Spider Duetto 1600, 8C 2900 Lungo, 6C 2300B Mille Miglia, 6C 2500 Super Sport – специалната версия „Villa d’Este“, шантавите според разбиранията по онова време Disco Volante, Carabo, Iguana и 33/2 Coupe Speciale … Nuvola … Стоя до тях, даже забравям да снимам за спомен – формите им просто те побъркват и те карат да умираш от желание да ги погалиш!
Малко по-долу, за оцелелите от евентуална сърдечна недостатъчност, започва серията „Velocе“ – серията Guilia – TZ, Sprint GTA, Junior – плавно ме въвеждат в залата на славата ... където почти умирам! Славните времена на началото на F1 – всички там, пред мен, сякаш чакащи следващия старт... Великата Tipo 159, Tipo 33 Stradale и всичките й сестри, няколко болида от по-модерните времена на F1, и накрая почти припадам ... Там, в последния ъгъл на легендите, стои ТЯ – тиха и спокойна, но с брутално агресивен вид и зле прикрита жажда за още победи – 155 V6 TI – колата, която накара всички в DTM жестоко да съжаляват, че изобщо са участвали в този шампионат през 1993 г.!
Пристъпвам бавно към нея, сърцето ми ще изскочи през гърлото ми, дишам на пресекулки и устата ми пресъхва... Най-после ... след мъничко ... ако още мога да се движа – ще застана до тази легенда, до този звяр – и се надявам да го погаля, ако не ме види персонала на музея... За секунди пред очите ми минават първите мигове на съприкосновение със 155 през 2003 г., макар и обикновената, спомням си всички гледани записи на състезания от DTM и клипове от планинския шампионат на Италия. Ръцете ми са потни, краката ми треперят, не чувам нищо вече, не мога и да мисля – Легендата е само на метър от мен, а си седи така спокойно и сякаш чака да я погалиш. И да – заставам до нея, оглеждам се уж небрежно, и слагам ръка на тавана ... кръвното ми сигурно би ужасило всеки доктор, но аз съм на седмото небе – да, аз стоя до тази Легенда, и мога да я докосна – нищо друго няма значение сега!!! Тази кола наистина те побърква – самата й форма излъчва агресията на акула, която просто се оглежда за следващата си жертва. Всеки детайл по нея говори за онези велики години на тотална доминация по пистите в Европа, и като застанеш до нея веднага разбираш защо е било така! Дори застинала на място и безмълвна, 155 V6 TI сякаш чака да й кажеш „Хайде, да изядем няколко германци“ ...
Знам, че съм пристрастен, но наистина няма по-достоен завършек на обиколката из музея на Alfa Romeo – тръгвам към изхода със зле прикрита сълза от щастие, че имах възможността да видя всичко това – история, красота, скорост, Легенда ... Най-прекрасния подарък за един рожден ден – такъв, който да помниш завинаги !!!
P.S. На следващия ден си подарих още едно невероятно изживяване – стъпих на асфалта на легендарната писта в Monza – още една сърцеспираща добавка за РД-то !
Пожелавам на всички такова изживяване – дори без повод като моя!!!